Архив: Интервю с Kangding Ray, списание "Едно", 2009

Публикувано в списание "Едно" през 2009. Автор: Ивайло Спасов. Снимка: Anne Derian

Името му е David Letellier, но е по-известен като Kangding Ray. Свирил е на китара в най-различни поп рок банди, откакто е на 16. Някъде около 2000 започва да експериментира с разни машинки, основно семплери, и така се раждат първите му електронни парчета. Горе-долу по това време Olaf Bender (шефът на лейбъла Raster-Noton) чува две парчета, върху които David работи, и го окуражава да продължава в същата посока. От лейбъла тогава усещат възможността с него да разширят музикалната си насоченост. Така през 2006 официално излиза “Stabil” - първият му албум за Raster-Noton, а през април 2008 и вторият “Automne Fold”.


Откъде идваш, чисто музикално погледнато?

Музикалният ми бекграунд е силно свързан с индъстриала и пост рока. Всъщност именно тези ми влечения ме накараха да стигна до електрониката. Може да се каже, че идвам от “тъмната страна” или “северното сияние” на електронната музика.

Имаш ли определение за музиката, която правиш? Разкажи малко повече за последния ти албум "Automne Fold".

Ако приемем, че музиката ми е някаква материя, “Stabil” имаше бяла лъскава повърхност, съставена от продължителен поток от минималистични бийтове и мелодии, докато “Automne Fold” е повече като черна, матирана неравна повърхност, която стои някак сурово и грубо, мрачно и аналогово. Освен това е някак намачкана и същевременно много емоционална в личен план. В този албум съм използвал много различни семпли и записи - от конвенционални инструменти, като китара, контрабас, цигулка, пиано, до някои аналогови синтезатори, с които имах възможността да поработя из студията, където попадах по време на турнето ми за първия ми албум “Stabil”. Използвах и много гласове във всяко парче, но по различен начин, лупнати, отрязани, разтеглени, обработени, премоделирани или понякога съвсем естествени. Третирах гласа като инструмент сам по себе си, затова и някои от композициите завършват като класически песни. Това е резултат, зад който стои една солидна доза ирония, защото направих опит да интегрирам похватите на класическото композиране на песни в сферата на експерименталната електроника. Въпросът за смисъла на нещата е в основата на албума. “Automne Fold” е инструментална електроника, за д която стои едно абстрактно политическо послание.

Как виждаш съвременната електронна музика? Какво те дразни най-много и съответно какви са добрите неща, които се случват?

В момента има огромно количество музикална продукция, която се появява ежедневно, може би повече отвсякога. С развитието на технологиите всеки лесно може да се снабди с кракната версия на какъв да е софтуер за правене на музика, да я инсталира на какъв да е компютър, да направи нещо, което да звучи прилично, да го качи в MySpace и да се надява някой да го чуе. Това, което се случва с музиката, е същото, което се случва с дигитализирането на медиите, което съответно доведе до бум на количеството информация. Това естествено не значи, че качеството доминира. Просто изборът стана осезаемо по-голям и сред множеството продукции се появяват наистина прекрасни неща от време на време. Проблемът с музиката е свързан със субективния и личен момент на нейното създаване. Не можеш толкова лесно да дефинираш музиката с някоя медийна теория току-така. Музиката не е като Linux - тя няма да стане по-добра просто защото хиляди хора са работили над или над нея.

Каква е разликата между дигиталното и аналоговото?

Въпросът е къде точно се поставя границата на дигиталното. В момента повечето рок банди, които човек може да постави в графата аналогови, всъщност използват машини и цифрови технологии при правенето на своята музика. Така че не е важно какъв инструмент бива използван, независимо дали е средновековен рог, микрофон или компютър, важното е как звучи музиката накрая. Аз твърдо вярвам в хибридите, защото винаги се получава нещо ново, когато събереш разнородни елементи заедно.

Как протича процесът на създаване на едно твое парче?

Винаги нещата при мен опират до опита и грешката, защото пробвам много различни неща всеки път. Миксирам заедно звучи, записвам шумове по улиците или пък звука на конструирани от мен инструменти. Най-често тези експерименти не струват. Случва се обаче нещата да се получат и тогава се захващам сериозно, докато не създам готов трак.

В какво си се прицелил сега?

Имам много още да уча за изпълнението на електронната музика на живо, Иска ми се да успея да вкарам повече живи инструменти и машини на сцената, но пък мога да използвам само един, което отново изкарва въпроса за интерфейса на човека машина - дали начинът, по който боравиш с дадена машина в полза на пъбликата, допринася нещо за качеството на музиката? Така де, има много отегчителни и прагматични ограничения за този случай - дори двадесетте килограма багаж, които са позволени за превозване от повечето авиокомпании, поставят пред мен дилемата как да се транспортирам до някъде. В момента също свиря на живо с група, когато условията го позволяват и организаторите са навити за това. Този формат дава много повече свобода и сила за самата музика дори поради факта, че понякога е твърде рисковано или хаотично. Занаред ми се ще да открия нови форми за изпълнението на музиката ми на сцена.

Кажи някои артисти, които харесваш в момента?

Някои дъбстеп продуценти като Pinch, Burial, Vex’d, Kode9, Scuba.

http://www.zine.edno.bg/showissue.php?issueid=78


[публикувано на 2016-03-24]

Свързани статии:
Contemporary Techno Structures w/ Kangding Ray, Brando Lupi, Milan & RoboKnob